Споделям с всички колеги от образователната гилдия моите размисли, насоки и предложения (към 07/2020 г.) по темите:

• Дигитална трансформация на висшето образование и онлайн висше образование
• Реформа на системата за висшето образование в България

Поводът да разпиша всичко това е моето участие в конференцията “Образование – от А до #” в дискусионния панел за висше образование.

Висшето образование: дигитализация и реформа – слайдове

Дигитална трансформация на висшето образование и онлайн висше образование

Според мен стълбовете на успешното онлайн образование (средно, висше, неформално) са следните:

• Онлайн учебна платформа (LMS система за управление на учебни планове, специалности, учебни програми, курсове, график на занятията, учебни ресурси, упражнения, домашни, студенти, преподаватели и тяхното взаимодействие, известия, домашни, изпити, оценяване, дипломи и сертификати, студентски общности и онлайн дискусии).
  • Примери: Microsoft Teams, Google Classroom, Schoology, СофтУни, Cisco Network Academy
• Дигитални учебни занятия (виртуална класна стая, стрийминг видео и контакт със студентите в реално време; самостоятелно обучение по дигитални ресурси в удобно за студента време; онлайн консултации и менторство от преподавателите)
  • Полезни инструменти: Microsoft Teams, Google Hangouts, Zoom
• Дигитални изпити и домашни (инструменти за онлайн изпити и домашни; автоматизирано и асистирано оценяване; предпазване от преписване; отчети за резултатите)
  • Примери: СофтУни, Telerik Academy, Khan Academy
• Дигитално учебно съдържание (видео уроци, документи, презентации, лекции, самоучители, задачи за упражнения и домашни, задания за практически проекти и напътствия, интерактивни учебни материали)
  • Примери: Ucha.se, Khan Academy, СофтУни
• Дигитално подготвени преподаватели (изграждане на умения за онлайн преподаване, владеене на дигиталните инструменти, обучения и квалификация на преподавателите)
  • Примери: СофтУни, Cisco Academy
• Дигитални административни процеси (дигитално подготвена администрация, комуникация със студентите, онлайн презентиране на специалности, модули и курсове, кандидатстване, прием, плащания, последващи административни процеси, онлайн маркетинг и ангажиране на аудиторията онлайн)
  • Примери: СофтУни, Cisco Academy

Примери за успешно внедряване на всичките тези стълбове на дигиталното образование едновременно: СофтУни, Cisco академиите.

Реформа на системата за висшето образование в България

Какво е грешно и трябва да се промени в системата на висшето образование в България (мое лично мнение)?

• Държавата да плаща висше образование за 2-3 пъти по-малко студенти (на конкурсен принцип).
  • Така ще има по 2-3 кандидата за едно място във ВУЗ за държавна поръчка .
  • Ще има качество на студентите. Те ще се състезават за да учат.
  • Сега университетите се състезават за студентите и качеството прогресивно пропада.
  • Със слаби студенти и най-добрият университет е обречен на неуспех.
  • Калпавите студенти нямат нужда от висше образование. Те ще работят по строежите, по магазините и по кафетата.
  • Вероятно ще трябва да се закрият най-слабите университети (на пазарен принцип).
• Държавата да дава “ваучер за ВУЗ” на младежите, а те сами да избират къде да го използват:
  • В държавен ВУЗ или в частен ВУЗ или дори във ВУЗ в чужбина (при ангажимент за завръщане в България след дипломиране).
  • Когато ваучерът не покрива цялата стойност на обучението, студентът да си доплаща, за да учи в елитен университет.
  • По-малък брой студенти да се финансират, но да се плаща за мотивирани да учат студенти и те да учат в качествени университети. Сега всеки става висшист в долнопробен университет със супер ниски изисквания и после е безработен.
• Да се разделят университетите на научни и приложни.
  • Научни университети в България трябва да са много малко: само БАН и още 1-2.
  • Всички останали трябва да са приложни университети.
  • Приложните университети да слушат бизнеса и да обслужват нуждите на пазара на труда.
  • Каквото се търси в практиката, това трябва да се преподава. Има няколко частни ВУЗ-ове в България, които точно това правят.
  • Приложните университети да са задължени 80% от занятията да се провеждат от практици от бизнеса.
  • Преподавателите в приложните университети да са задължени да работят в реална бизнес среда, както е в Германия и Австрия.
  • Да не се изискват малоумни образователни и научни степени, за да преподаваш. Достатъчно е средно образование.
  • Качеството да се измерва по обратна връзка от учащите и от техните знания, оценени от бизнеса.
  • Изпити и сертификати от бизнеса (по примера на изпита по английски език TOEFL, който се организира от неправителствена организация)
  • Само бизнесът да има право да провежда изпити за дипломиране и да присъжда диплома.
  • Бизнесът иска практици, не теоретици. Бизнесът иска можене. Той плаща сметката и трябва той да поръчва музиката!

Който и да се опита да осъществи посочените оздравителни реформи във висшето образование, ще трябва да закрива неефективните държавни университети и трябва да е готов да посрещне недоволството на всички тях.

• Ако реформата се прави плавно за няколко години, може и да мине без особен стрес. Някои университети ще се адаптират, други ще трябва да бъдат закрити, но това трябва да става бавно и плавно.