Светлин Наков – 20 години опит в софтуерното инженерство
През февруари 2011 г. се навършват 20 години от първото докосване на Светлин Наков до програмирането. То се случило в далечната 1991 г. когато той бил ученик в 4-ти клас във Велико Търново, в кръжока по програмиране в Центъра за работа с деца (бившия пионерски дом).
Прочетете творческата биография на Светлин Наков, неговата житейска история – как е започнал да се занимава с компютри, как се е научил да програмира, как е спечелил десетки български и международни олимпиади по програмиране, как е станал прочут софтуерен инженер, как е започнал да преподава и е станал известен обучител по програмиране и разработка на софтуер, как е написал първата си книга по програмиране, как е създал първата си школа по програмиране и какво още иска да постигне.
Кръжокът по програмиране на Бейсик за Правец-82 във Велико Търново през 1991 г.
Първата си компютърна програма Светлин Наков написва през 1991 г. в кръжока по програмиране в Центъра за работа с деца във Велико Търново. Той постъпва в кръжока по компютърно програмиране на 11-годишна възраст с много трудности и уговорки, тъй като тогава учи в 4 клас, а кръжокът е за ученици от 5 до 7 клас. Заедно с него първи стъпки в програмирането прави и брат му Преслав Наков, който често му помага след това за по-сложните задачи.
Кръжоците по това време са популярна форма на извънкласно обучение за ученици и обхващат всякакви творчески, технически и спортни направления като: танци, карате, корабомоделизъм, авиомоделизъм, шах, илюзионизъм, народно творчество и много други. Програмирането е една от дисциплините, в която България е лидер по това време в бившия социалистически блок, с традиции в пиратстването, прекопирването и адаптирането на компютърен хардуер и софтуер (както това се случва в днешно време в Китай)., с два работещи завода за производство на компютърна техника.
Първата програма на Наков
Първата програма в кръжоците по програмиране по това време далеч не било модерно да е “Hello World”, тъй като нито учителите, нито учениците са знаели английски език. По това време техническата литература била предимно на руски език, идваща от братската страна СССР, която смело разпространявала пиратски преводи на водещи световни автори, но имала и собствен принос.
Вместо “Hello World” първата програма на Наков, написана през 1991 г., била “събиране на числа” – въвеждат се две числа от клавиатурата, сумират се и резултатът се отпечатва на екрана. Тя била написана на примитивна версия на езика Бейсик за 8-битови компютри Правец-82.
8-битови компютри Правец-82
Компютрите от онова време били Правец 82, Правец 8A и Правец 8C (осмици) и представлявали български пиратски вариант (клонинг) на 8-битовата машина Apple II, която работи с процесор MOS 6502 на 1MHz, има 64 KB памет (общо RAM + ROM), няма твърд диск и зарежда операционната си система от дискета 5.25” с капацитет 180 KB. Те имали монохромен монитор (наречен “зеленяк”), използващ зелени точки на черен фон в текстов режим 40 на 24, който бил неделима част от компютъра (заедно с клавиатурата). Гледането на зелените монитори дълго време въобще не било полезно за здравето, поради което не било разрешено децата да стоят дълго пред компютъра.
Две години Наков пише на Бейсик и Асемблер за Правец-8
Писането на Бейсик за Правец-82 хич не било лесна работа. Още нямало текстови редактори и програмите се пишели като поредица команди на конзолата (като LIST, GOTO, PRINT, INPUT, GOSUB, RETURN, RUN, CATALOG и други). Програмата се състояла от номерирани редове с команди и номерацията се правела през 10, за да може след това да се вмъкват редове. Например, ако имаме редове 10, 20 и 30 и трябва да вмъкнем нова команда между 10 и 20 ред, можем да създадем нов ред 15 и да запишем на него новата команда. Вместо текстов редактор и интегрирана среда за разработка (IDE) се ползвал примитивен команден интерпретатор и интерпретатор за езика Бейсик. Всичко, което не може да се напише на Бейсик, се пишело на асемблер и се вкарвало като машинен код.
“Още си спомням как пишехме на хартия програми на асемблер и ги компилирахме ръчно до машинен код, след което ги въвеждахме като поредица десетични числа, разделени със запетайки”, споделя Наков спомените си от ония години. Можете да си представите как се е извършвало дебъгването, след като компилирането се е правело на ръка (без компилатор).
В тези времена Наков започва да пише с приятели играта PopCorn на Бейсик за Правец-82, но скоро сорс кодът (няколко хиляди реда) препълва паметта на компютъра, с който разполага и проектът се проваля.
Първото състезание по програмиране на Наков
При първото си участие на национално състезание по програмиране по време на зимните математически празници в Плевен през 1992 г. Светлин Наков печели 3-то място с полу-работеща програма на Бейсик за Правец-82. Някаква случайност го класира на 12-годишна възраст в челната тройка още в 5-ти клас, при първото му участие в по-сериозно национално състезание по програмиране.
След този си успех Светлин Наков се захваща здраво и сериозно с изучаване на програмирането. В периода 5-6 клас прочита почти цялата налична по това време литература за програмиране на български език и преминава към класическите руски книжки за алгоритми. На 13-годишна възраст вече знае основните структури от данни, рекурсивни алгоритми, основните алгоритми върху графи и решава с лекота задачите от тогавашните конкурси, турнири и състезания по информатика и програмиране (за неговата възрастова група).
Преминаване към Правец-16
Още в края на пети клас Наков преминава към програмиране на Правец-16. Първоначално пише на QBasic за MS DOS, а година по-късно преминава към Паскал. И на Бейсик и на Паскал той започва да печели повечето състезания по програмиране за неговата възрастова група. Подготвя се за състезанията заедно с брат си върху задачите за 12 клас и след това с лекота решава задачите за 5-7 клас.
Програмирането на Правец-16 с текстов редактор и среда за разработка, компилатор и дебъгер и по-големият обем оперативна памет (640 KB) позволяват решаването на значително по-трудни задачи и имплементиране на значително по-сложни алгоритми. Това дало възможност на Наков да напредне значително и да започне да пише не само алгоритми, но и приложен софтуер (за MS DOS).
Наков – шампион в състезанията и олимпиадите по програмиране
Между 5-ти и 8 клас в училище Наков е постоянен носител на награди от конкурси, турнири, състезания и олимпиади по информатика и програмиране. Често печели първо място, а ако се провали, става втори или трети в България. Междувременно той прочита всички книги за алгоритми, структури от данни и програмиране от локалните библиотеки на български и руски език и изпада в липса на учебни материали. По това време още Интернет не е навлязъл и достъпът до англоезична литература е силно ограничен. Подготвя се съвместно с брат си, но най-вече самостоятелно.
Учителите от кръжоците по програмиране, от местната математическа гимназия и от местния университет не са на нивото на националните състезания по програмиране и не са в състояние да помогнат на Наков и брат му да напредват в програмирането (освен да ги освобождават чат-пат от часове за подготовка вкъщи). Така двамата братя се самообучават на програмиране, най-вече на принципа “проба-грешка”.
Първият компютър на Наков
Наков се развива като програмист и изучава компютърните науки няколко години без собствен компютър в къщи. Години наред той ходи на кръжоците в Центъра за работа с деца и се вмъква тайно в компютърните кабинети в местния университет, но няма компютър в къщи, на който да работи. По това време да имаш компютър е било скъпо и рядко удоволствие. През лятото на 1992 г. Светлин Наков заминава заедно с брат си да работи при баща си в София и в края на годината със спестените пари и с малко помощ от роднини двамата братя си купуват общ компютър – Intel 80386 с 2 MB RAM. Това дава двамата братя Накови да работят многократно повече и засилва значително темпа на развитието им. Заради различните смени, в които учат двамата в училище един компютър се оказва почти достатъчен.
Наков навлиза в приложното програмиране още в шести клас
Светлин Наков се захваща с приложно програмиране още в шести клас. Първоначално пише хакове за компютърните игри по онова време (Civilization, Dune, Doom II и други), с които си увеличава парите, армията, животите и ресурсите.
Постепенно разучва как да управлява хардуера на компютъра, основните програмни APIs за MS DOS и в Borland Pascal и по-късно създава собствен текстов редактор за бинарни файлове (hex editor), който работи в графичен режим под ДОС.
В седми клас Наков започва да пише на Асемблер за 80286 и създава един от най-популярните кирилизатори за DOS (резидентната програма ncyr.com, нещо като драйвер), който заема чувствително по-малко памет от другите кирилизатори, поддържа няколко шрифта кирилица и няколко клавиатурни наредби. С него участва в единственото за момента състезание по приложно програмиране – ученическа секция към пролетната конференция за Съюза на математиците в България (СМБ).
Освен кирилизаторът Наков се научава да пише на Borland Pascal с библиотеката за създаване на текстово-базиран прозоречен потребителски интерфейс “Turbo Vision”. Това е много ранен предшественик на съвременните UI библиотеки като Windows Forms, WPF, Qt, CocoaX и Eclipse SWT. С Pascal за DOS и Turbo Vision Наков започва да пише комерсиален софтуер за местни фирми във Велико Търново.
Първият компютърен вирус, написан от Наков – на 14-годишна възраст
По онова време на мода идват компютърните вируси и всеки, който напише собствен компютърен вирус, се счита за добър програмист. Наков успява да напише собствен компютърен вирус на 14-годишна възраст (7 клас) на Асемблер за процесор 80286, заразяващ изпълними файлове в MS DOS 5.0. Вирусът се прикрепя към .com и .exe файловете в MS DOS, зарежда се незабелязано в паметта и заразява всички файлове, с които потребителят работи. При многобройните експерименти с вируса Наков го изтърва на собствената си машина и си самозатрива твърдия диск.
Наков програмира под Windows с Borland Pascal и Delphi в осми клас
В осми клас Наков преминава към работа под Windows 3.1. По това време Windows представлява 16-битова обвивка (shell) върху MS DOS и дава API за създаване на приложен софтуер и управление на хардуера на по-високо ниво: прозоречен UI, процеси и задачи, файлова система, принтер, клавиатура, мишка, звук. Първоначално Наков използва Windows за да стартира по няколко DOS прозореца едновременно и да превключва между тях, а по-късно се научава да пише на Borland Pascal с библиотеката OWL (Object Windows Library), след което прави естествен преход към Delphi.
Наков участник в Балканиада по информатика още в 8-подготвителен клас
На следващата година България е домакин в Балканиадата по информатика – Варна’95. Това е международно състезание за ученици от балканските страни на възраст 8-12 клас. Той попада в националния отбор на България, тъй като домакините участват с 8, а не 4 състезателя, но представянето му не е добро. Вече попаднал сред “големите” той се надъхва да ги победи на следващата Балканиада. От този момент нататък битката е трудна, тъй като Наков преминава във възрастова група 8-12 клас.
Наков печели 4 бронзови медали от международни олимпиади по информатика
Още следващата година Наков се класира в националния отбор на България и завоюва бронзов медал на Балканиадата в Кипър (Никозия’96), 1996 г. В Балканиадите по информатика по онова време участват всички състезатели без учениците от 12 клас. В международните олимпиади участват всички и борбата за попадане в националния отбор е по-тежка. През 1997 г. и 1998 г. Балканиади по информатика не се провеждат по политически причини. Така Наков участва отново в международни състезания по програмиране чак след 2 години.
През 1998 г. той печели бронзов медал на международната олимпиада по информатика в Португалия (Сетубал’98). През 1999 г. изкарва точки за златен медал на балканиадата в Гърция (Янина’99), но поради грешен превод му анулират една задача и му присъждат отново бронзов медал. На международната олимпиада в Турция (Анталия’99) Наков печели за пореден път бронзов медал.
Междувременно известният по това време не само във Велико Търново компютърен специалист печели доста национални турнири, състезания и олимпиади по информатика и програмиране и същевременно се занимава с приложно програмиране. По това време няма олимпиада по ИТ и изявите му в областта на приложното програмиране са по-малко.
Наков продава първия си комерсиален софтуер в 8 клас
Когато е в осми редовен и девети клас (1994 г. – 1996 г.) Светлин Наков вече пише на Паскал за MS DOS и асемблер за Intel 80286, шампион е по олимпиади и състезания по програмиране, владее основните структури от данни и алгоритми и вече има опит с разработването на приложен софтуер. Тогава още няма PHP и MySQL, няма още Интернет, за HTML никой не е и чувал, а приложният софтуер все още се пише и изпълнява под MS DOS и се разпространява чрез дискети (най-масовите са 3.5”, 1.44 MB). Само в банките и в по-големите фирми се използват компютри, а в училищата тепърва докарват първия компютър, който учителите гледат неразбиращо и не смеят да докоснат, за да не го счупят.
Лека полека компютрите започват да се използват по-масово в ежедневието и започват да заменят старите тетрадки и пишещи машини. Фирмите също започват да се оглеждат как да сменят тетрадките, на които водят оперативната си работа, документооборота си и счетоводството си, с компютри и подходящ софтуер.
Първия комерсиален продукт, който Наков разработва и продава на местна фирма през 1995 г., е счетоводен софтуер за управление на складово стопанство, който се използва за продажбите на дребно в квартален магазин за хранителни стоки. Това е първият магазин във Велико Търново, който използва компютър вместо тетрадка или хвърчащи листи за организиране на счетоводството си. Софтуерът е написан на Паскал, работи под MS DOS и съхранява данните си в двоични файлове, ръчно индексирани за по-бързо търсене. Тогава базите данни и езикът SQL още не са популярни и повечето програмисти си пишат собствен DB engine на ръка. Същевременно се появяват системи за бърза разработка на database-ориентиран софтуер като DBase и Clipper, които са първобитни аналози на MS Access и по-съвременни системи като Visual Studio LightSwitch.
Наков пише на Delphi с бази данни в 9 клас
Година по-късно Наков вече пише на Delphi и ползва бази от данни и SQL. По това време (1996-1997 г.) Borland Delphi е ненадмината среда (IDE) за бързо разработване на приложения с графичен потребителски интерфейс под Windows. Библиотеката Visual Component Library (VCL) на Borland прилича много на Windows Forms, а Delphi позволява използване на компонентно-ориентирано визуално програмиране. По това време Microsoft все още нямат аналог на Delphi и изостават от пазара на инструменти за бърза разработка на софтуер със своите примитивни среди за разработка Visual C++ и Visual Basic. Няколко години по-късно Borland закъсват и Microsoft купуват главният им архитект Anders Heijlsberg, който след това има водеща роля при измислянето и развитието на .NET платформата.
В разгара на прехода към демокрация се навъждат фирми, които обменят валута легално в свои офиси и заменят т. нар. чейнчаджии (тарикати и мошеници, които обменят валута на улицата). По заявка на места фирма от Велико Търново Наков създава съвременен (за времето си) софтуер за управление на чейндж-бюро. Той е написан на 32-битово Delphi за Windows 95, използва SQL и база данни Paradox и позволява настройка на валутните курсове, извършване на сделки за обмен на валута, печат на разписки, проследяване на движения, каса, оператори, приходи, разходи и други справки.
Наков работи в софтуерна фирма за заплата в 10 клас
Когато учи в десети клас, Наков е поканен да работи за местна софтуерна фирма, която разработва софтуер за БТК. Наков започва работа в офиса на фирмата на заплата, на непълен работен ден и паралелно с това ходи на училище. Това става тайно от учителите в гимназията, тъй като по това време ученик да работи се е възприемало като нещо нередно.
Постепенно Наков започва сам да изкарва парите си чрез разработка на софтуер, с което получава относителна независимост от родителите си.
Наков става хакер през 1998 г.
През 1998 г. Интернет започва бавно да навлиза в България. Наков спечелва като награда от едно състезание модем на скорост 14.400 Kbps. Тогава Интернет достъпът е безумно бавен и ужасно скъп. Наков тегли на скорости от 1 KB/s до 3-4 KB/s и хаква местните Интернет доставчици, за да влиза в Интернет безплатно.
По-късно Наков се научава на мрежово програмиране и пише софтуери за тестване на сигурността и проникване в чужди системи (penetration testing tools) с изследователска цел. Поради липсата на законови ограничения по това време, той има възможността да експериментира свободно с разработката на вируси, троянски коне и инструменти за DDoS атаки.
През 1999 г. Наков си спечелва славата на известен хакер във Велико Търново и региона след като заради негов експеримент с авторски DDoS инструменти Интернет достъпът на целия град е силно затруднен и почти спира за няколко седмици. След този инцидент му дават безплатен интернет, за да остави потеребителите на спокойствие.
С навлизането на Интернет достъпът до съвременни компютърни книги и учебни материали дава нов тласък в развитието на Наков като програмист, състезател по програмиране и софтуерен инженер. Той научава и други езици за програмиране (C, C++, Java), започва да прави уеб сайтове и се научава да разработва сложни софтуерни системи. През 1998 г. Наков си купува домейна nakov.com и си прави собствен уеб сайт.
Наков създава собствено списание за компютърни алгоритми – Infoman
През 1998 г. Светлин Наков, мотивиран от пълната липса по това време на каквато и да е подготовка за състезанията по програмиране от страна на учители, преподаватели, държава, училища, университети и други организации, създава първото в България списание за алгоритми и задачи по програмиране – Infoman. В него започва да публикува анализи и решения на задачите от всички национални състезания и олимпиади по програмиране. Това е сериозна крачка напред, тъй като до тогава журито никога не е излизало с решения на задачите от олимпиадите и ако някой състезател не знае как се решава дадена задача, не е имало кой да му каже. Списание Infoman бързо набира скорост и започва да излиза всеки месец. Когато Светлин Наков става студент, той завещава списанието на Мусала Софт и то се превръща в популярен Интернет портал за състезатели по програмиране, който се използва от всички състезатели по информатика и до днес: http://informan.musala.com.
Наков става студент през 1999, приет без изпит, от олимпиадата по информатика
Въпреки, че не се старае много да ходи на училище, Наков завършва с пълно отличие търновската математическа гимназия (ПМГ “Васил Друмев”) и получава национална диплома за надарени ученици с отличен успех от Министъра на образованието.
През лятото на 1999 г. започва работа в София като програмист на Oracle Forms, а есента е студент във Факултета по математика и информатика (ФМИ) на СУ “Св. Климент Охридски”. Светлин не харесва математиката и е щастлив, че го приемат без изпит като шампион от Националната олимпиада по информатика. За съжаление по това време във ФМИ няма специалности като компютърни науки и софтуерно инженерство и той записва най-елитната за времето си специалност “Информатика”. В университета се оказва, че преподавателите по програмиране знаят и могат много по-малко от него и вместо да вдигне нивото си, той е принуден да учи математика. Това го демотивира и той решава да се развива като програмист в индустрията и ходи във ФМИ единствено да си взима изпитите през сесиите.
Наков започва да преподава програмиране през 2000 г.
Светлин Наков започва да преподава програмиране за пръв път през 2000 г. когато е поканен за асистент по “Увод в програмирането със C++”. Той води упражнения няколко семестъра по “Увод в програмирането” и “Структури от данни” и учи своите колеги на практическия аспект в основите на програмирането, структурите от данни и алгоритмите.
Същата година той води неформална школа за подготовка на състезатели за олимпиадата по информатика във Велико Търново и води курс по Java за своите колеги от ФМИ. За целта той си купува учебна дъска и си обзавежда учебен кабинет. По-късно колегите му от Java курса стават добри Java програмисти, ръководители на екипи и дори собственици на софтуерни фирми.
Още през 2000 г. търсенето на софтуерни инженери надхвърля многократно наличните специалисти на пазара и се отваря огромна дупка между производството и потреблението на софтуерни инженери. Университетите и тогава, както и днес, са неадекватни на нуждите на индустрията и не успяват да подготвят специалистите, от които софтуерните фирми се нуждаят. Обучението по програмиране протича предимно в самообучение, а фирмите набират начинаещи и ги обучават на работното им място за тяхна сметка.
Наков организира собствен безплатен курс по програмиране през 2002 г.
След успеха като асистент Наков започва да се бори на нещо повече – иска да създаде собствен курс по програмиране и да подготвя своите колеги за незаетите работни места в софтуерната индустрия. Още от тогава му се появява идеята да направи собствена школа, академия или университет за софтуерни инженери, но тогава още не знае как да го направи. Затова той стартира собствен курс във ФМИ.
През 2002 г. Наков създава първия си насочен изцяло към практиката курс по програмиране, който осигурява професия и работа за няколкостотин млади негови колеги от ФМИ – курсът “Интернет програмиране с Java”. В него Наков обучава на Java, мрежово програмиране и разработка на уеб приложения 400 студента от ФМИ, голяма част от които бързо си намират работа в индустрията, най вече във фирмите предшестващи днешната SAP Labs Bulgaria.
Наков написва първата си техническа статия за американско списание през 2003 г.
Редом с курсовете, които води в Софийски университет, Светлин Наков започва лека полека да се изявява и като лектор в конференции и автор в технически издания. Той води технически сесии за Java, .NET, компютърна сигурност и програмиране на различни форуми, организирани от Microsoft Bulgaria, от студентски организации и потребителски групи. Започва да публикува статии в Български и международни списания.
Най-големият му успех е серията технически статии за цифрово подписване на документи с Java и смарт-карти, публикувани в периода 2003 г. – 2004 г. в американско списание, където той се научава да пише на световно ниво и получава международно признание и немалко заплащане за труда си.
Наков организира първия курс за .NET в България през 2003 г.
През 2003 г. Наков организира за първи път в България безплатен курс по програмиране за платформа .NET, който обхваща .NET Framework 1.1. По това време Microsoft .NET Framework тъкмо започва да набира популярност в България като алтернатива на Java при разработката на системи и приложения за средния и едрия бизнес. Курсът привлича интереса на много голям брой студенти от ФМИ и дава професия и работа на стотици младежи. Той е поредната стъпка на Наков към организирането на неговата школа по програмиране.
Проектът на Майкрософт за книга и курс по програмиране
През 2004 г. Наков спечелва проект на Microsoft Research за разработка на курс, учебни материали и учебник по програмиране за .NET Framework. Този проект му дава малка финансова подкрепа и той напуска работа, за да се занимава с разработката на презентации, лекции и учебни материали по разработка на софтуер с езика C# и технологиите от .NET платформата.
Близо година Наков работи от къщи, разработва сериозен курс по .NET технологии и разгръща сериозен колектив, с който пишат книга за .NET програмиране. Курсовете по програмиране във ФМИ на Наков се славят като най-добрите и най-полезните за бъдещите софтуерни инженери, а Наков вече обмисля да създаде собствена школа или университет за обучение на софтуерни инженери.
Наков пише първата си книга “Интернет програмиране с Java” през 2003-2004 г.
Наков пише първата си безплатна книга по програмиране “Интернет програмиране с Java”, учебник за едноименния курс във ФМИ, през периода 2003 г. – 2004 г. Тя се указва доста успешна и се чете години след излизането си. В нея той описва основите на многонишковото програмиране с Java, основите на компютърните мрежи и мрежовото програмиране с Java и технологиите за разработка на Java уеб приложения – сървлети, JSP, уеб приложения и сървър Apache Tomcat. Книгата се разпространява безплатно в електронен вид.
Курсът по .NET 2.0 на Наков и колектив
Паралелно, докато работи от къщи Наков разработва сериозен и задълбочен курс по .NET програмиране, базиран на курса от предходната година, но този път за .NET 2.0. Курсът по .NET Framework 2.0, разработен през 2004 г. от Наков и неговия екип по проекта на Майкрософт, се отличава от всички предишни курсове по това, че отменя практиката преподавателят да пише на дъската и да рисува с тебешир, а вместо това се използват презентации, които се визуализират на дъската с мултимедиен прожектор. Това дава възможност освен на теория, преподавателят да демонстрира на живо изучавания материал и да пише, компилира и изпълнява код пред очите на студентите. Ефективността на обученията се вдига значително, тъй като преподавателите могат да обхванат повече учебен материал за по-кратко време.
Книгата за .NET програмиране на Наков
Книгата за .NET програмиране, която Наков и неговият колектив разработват в периода 2004 г. – 2005 г., излиза на хартия и за безплатно изтегляне в електронен вид в два тома от по 1000 страници и става най-полезният .NET ресурс на български език за времето си. За съжаление бързо излизат нови версии на .NET платформата и книгата постепенно остарява и губи своята популярност.
Наков учредява Българска асоциация на разработчиците на софтуер (БАРС) през 2004 г.
През 2004 г. Светлин Наков учредява заедно със свои колеги Българска асоциация на разработчиците на софтуер (БАРС), която има за цел да подпомогне обществото на българските софтуерни инженери чрез образователни и други инициативи. В БАРС Наков организира десетки семинари и безплатни курсове по разработка на софтуер, стартира проекти за обучение с различни университети, издава книги, създава потребителски групи, кани чужди лектори и участва в редица образователни проекти за софтуерни инженери.
Наков получава наградата “Джон Атанасов” на Президента през 2004 г.
През 2004 г. Светлин Наков е удостоен от Президента на България с престижната награда “Джон Атанасов” за неговия принос за развитие на информационните технологии и информационното общество. Наградата се дава веднъж годишно на млад човек със значителен принос към информационните технологии, науката и обществото.
На снимката: Светлин Наков получава от Президента Георги Първанов наградата “Джон Атанасов” за принос в развитието на информационните технологии и информационното общество – 4 октомври 2004 г., гербна зала, президентство на Република България.
Наков създава Националната академия по разработка на софтуер (НАРС) през 2005 г.
Идеята на Наков да създаде национален учебен център и да обучава безплатно софтуерни инженери, да им дава професия и работа и да работи в помощ на младите хора и на българската софтуерна индустрия постепенно назрява и той създава своя школа по програмиране в София през 2005 г. Заедно със съдружници Светлин Наков създава частен образователен център за безплатно обучение на софтуерни инженери наречен “Национална академия по разработка на софтуер (НАРС)”.
Школата на Наков обучава безплатно на програмиране и разработка на софтуер около 400 младежи по направления Java, .NET, C++ и други технологии и за няколко години става най-сериозният учебен център за производство на софтуерни инженери в България. По идея младежите учат в Академията на Наков (НАРС) безплатно, а фирмите, които ги наемат на работа след завършването им плащат тяхното обучение.
Наков разработва и води десетки курсове по програмиране и софтуерни технологии, обхваща почти всичко, свързано с програмиране, за което в индустрията се търсят кадри – от embedded C, C++ до .NET и Java. Академията работи добре и Наков става известен сред всички софтуерни фирми като човекът, който винаги може да намери кадърни програмисти за работа при тях, независимо от технологията. НАРС добива славата на универсален производител на софтуерни инженери и цялата индустрия започва да си купува програмисти от фирмата на Наков, а той си създава екип от десетки преподаватели, които водят безплатни курсове по програмиране паралелно в няколко учебни зали.
НАРС работи и се развива добре до финансовата криза през 2008 г. когато преминава на платени обучения и Наков напуска заради несъгласия със съдръжниците си да събират пари от учащите. Пълната история на Наков и НАРС е публикувана в неговия блог за курсове, уроци и обучения по програмиране.
След НАРС Наков става технически директор на малка софтуерна фирма и пише застрахователен софтуер за голяма българска застрахователна компания. След това преминава в Телерик и учредява академията на Телерик за софтуерни инженери.
Наков работи като софтуерен инженер за няколко софтуерни фирми в София
През всичките години от както завършва училище насам, Светлин Наков работи като програмист, консултант, софтуерен инженер, ръководител на екипи по разработка на софтуер, преподавател и съдружник във фирми, където натрупва значителен индустриален опит по практическа разработка на софтуерни проекти и управление на екипи.
Първата му работа като студент е след като завършва училище. Той работи с Oracle Forms във фирма ComSoft в периода юли 1999 – април 2000 г. Работата там е несериозна, не му носи съществено развитие, и той скоро я напуска.
След това попада в първата по-сериозна фирма MusalaSoft, където работи на пълен работен ден и наистина научава много за софтуерната индустрия и разработката на софтуер за големи клиенти. Там Наков пише на Java и паралелно води безплатни (изборни) курсове по програмиране във ФМИ. В Мусала Софт Наков учредява и ръководи съвместно с PC Magazine / Bulgaria най-големия български частен конкурс по алгоритмично програмиране (вж. http://konkurs.musala.com).
След MusalaSoft Наков става freelancer, но работата вкъщи не му допада и той сменя обстановката. Започва да работи в Технологика с Java и Oracle. Там му харесва, тъй като не е напрегнато и може да си води спокойно курсовете във ФМИ, но трябва да напусне, тъй като спечелва проекта на Майкрософт за разработка на .NET учебен курс и .NET книга на български език.
През 2005 г. след като издава първата си книга за .NET и натрупва достатъчно опит с обучението по практическа разработка на софтуер и съвременни софтуерни технологии, Наков се захваща със своята школа за софтуерни инженери – Национална академия по разработка на софтуер (НАРС).
Наков пуска своя блог през 2007 г.
През 2007 г. Наков най-накрая намира време да пусне свой блог в Интернет, където да споделя новости от света на безплатните обучения по програмиране и да пише и публикува технически статии, свързани с технологиите, с които се занимава. От този момент нататък всичко по-интересно от професионалния живот на Наков, неговите безплатни курсове, книги, проекти и постижения могат да се намерят на неговия блог.
Наков отказва работа на Майкрософт през 2008 г.
През 2008 г. Светлин Наков е поканен от Майкрософт на работа в техният център за разработка в Дъблин, като част от екипа на Microsoft Office, на ръководна длъжност. Такива оферти често го спохождат, но той не им обръща внимание. Един ден отива на интервю в Дъблин по настояване на свои приятели, без да има интерес към позиция в Microsoft. Преминава интервюто успешно, впечатлява интервюиращите и те го канят на работа при тях. За добро или не, Наков не иска да си напусне работата в България, която му носи по-добро качество на живот, и отказва.
Наков създава Академията на Телерик за софтуерни инженери през 2009 г.
В края на 2009 г. Светлин Наков е привлечен от световноизвестната българска софтуерна компания Telerik Corp. която към този момент наброява 300 души и желае да ускори темпа си на растеж. Светлин Наков е работил и преди това с Телерик – обучавал е за тях .NET инженери в Национална академия по разработка на софтуер и е организирал за Телерик състезание по програмиране. Знаейки, че Телерик е добра фирма, в която добрите резултати високо се оценяват,имайки доверие на ръководството на Телерик и получавайки възможността да възроди идеята си за провеждане на мащабни безплатни обучения за софтуерни инженери, той с радост приема и се присъединява към Телерик заедно с няколко свои бивши колеги от НАРС.
Първият проект на Наков в да създаде програма за безплатно обучение на .NET инженери, които да учат програмиране и разработка на софтуер с .NET технологиите и да постъпват на работа в Телерик. Създава се Академията на Телерик за софтуерни инженери, в която се провеждат безплатни курсове и обучения по програмиране и разработка на софтуер. Наков започва отново да води безплатни курсове по българските университети (във ФМИ и в ТУ-София) и паралелно с това обучава на .NET технологии студентите от своята академия за софтуерни инженери.
Този път всички курсове са напълно безплатни и постепенно се разширяват. Телерик построява нови учебни зали, наема още обучители в отдела на Наков и от няколко десетки, учещите безплатно програмиране и софтуерни технологии при Наков в Телерик стават няколко стотици. Постепенно Академията на Телерик се утвърждава като най-големият частен образователен център по разработка на софтуер в България и постоянно продължава да се развива. Тя предоставя богат набор от безплатни курсове по съвременни софтуерни технологии, които могат да се посещават присъствено или дистанционно и към тях се разпространяват всикококачествени лекции, учебни материали, книги и видеоуроци, заедно със задачи за упражнени, домашни и курсови проекти.
Наков получава докторска степен по компютърни науки през 2010 г.
След 4-годишна работа, доклади на научни конференции, работа по научни експерименти и изследвания, писане на статии за списания и конференции Светлин Наков получава докторска степен (PhD) по компютърни науки. Неговата докторска дисертация е в областта на изчислителната лингвистика и изследва нови алгоритми за определяне на междуезикова семантична близост чрез търсене в Google. За повече информация прочетете публикацията на Наков за неговата докторска дисертация.
Наков създава училищната софтуерна академия на Телерик през 2010 г.
През 2010 г. д-р Светлин Наков създава първата по рода си национална школа за обучение на ученици по приложно програмиране – Академия на Телерик по софтуерни технологии за ученици (Telerik School Academy). До този момент учениците разчитат предимно на самообучение (както е било и в ученическите години на Наков), но това се променя.
Школата по софтуерно инженерство за ученици организира всеки месец тридневни присъствени обучения по приложно програмиране и разработка на софтуер: езици за програмиране, C#, PHP, софтуерно инженерство и работа в екип, системи за съвместна работа, SVN, бази данни, SQL, SQL Server, MySQL, ORM технологии, Entity Framework, уеб технологии, HTML, CSS, HTML5, JavaScript, jQuery, ASP.NET, WPF, Silverlight, 3D графика и моделиране, game development, OpenGL, уеб разработка с PHP, cloud технологии, embedded разработка, разработка за мобилни устройства и всякакви други теми от съвременната разработка на софтуерни приложения и системи. Всички обучения се записват на видеозапис и лекциите, презентациите, уроците и проектите, изучавани във школата се публикуват на сайта на ученическата академия за безплатно изтегляне.
“Ех, ако можеше по мое време да има такава академия, в която някой да ми сипва наготово знанията и уменията за програмиране, вместо да уча по метода проба-грешка, щях да си спестя 10 години лутане без посока”, жалва се Наков сред свои колеги.
Безплатните книги на Наков
През творческия си период между 2003 г. и 2011 г. Светлин Наков издава 6 безплатни книги за програмиране и разработка на софтуер с различни инструменти и технологии. Повечето книги са написани в широки авторски колективи под ръководството на Наков, с което той въвлича в идеята за безплатните книги, курсове и обучения по програмиране десетки свои колеги и приятели.
Ето ги шестте книги, които са променили живота на стотици българи и са им дали път към овладяване на програмирането:
За тези книги има достатъчно публикации в Интернет, така че няма да ги коментираме допълнително. Можете да научите повече за тях от раздела “книги” на сайта на Наков.
Безплатните курсове на Наков по разработка на софтуер и софтуерни технологии
През годините Светлин Наков води десетки курсове и стотици лекции, семинари и обучения по програмиране и разработка на софтуер, дава професия и работа на няколко хиляди софтуерни инженери, които и до ден днешен работят в софтуерната индустрия. За тях е писано и се говори много – по форуми и сайтове, по блогове и конференции, по курсове и семинари, по обучения и състезания, по България и по чужбина. Актуален списък на безплатните курсове и уроци по програмиране, които Наков и неговия колектив провеждат през последните години може да се намери в раздел “курсове” на сайта на Наков.
Наков възстановява кръжоците по програмиране през 2011 г.
Ето че кръгът най-сетне се затваря. Наков и Телерик са се заели с амбициозната задача да възстановят кръжоците и школите по програмиране в цяла България. Това ще стане постепенно през идните 1-2 години и отново деца от 4-ти клас ще имат възможността да тръгнат по пътя на Наков и да станат големи имена в софтуерното инженерство.
Наков започва да се занимава с компютри и софтуер на кръжок по програмиране преди повече от 20 години. Тогава кръжоците дават път и бъдеща професия на хиляди млади българи от цялата страна. В един момент социализмът си отива и с него се изгубват и кръжоците по програмиране. Настъпва пълна разруха. Софтуерните специалисти минават почти изцяло на самообучение. В десетки градове в България години липсва каквото и да е обучение по програмиране за деца и ученици. И така е години наред.
През 2010 г. се създава наследник на националните лагер-школи по програмиране за гимназиални ученици – училищната академия за софтуерни инженери на Телерик.
През 2011 г. започва възстановяването на школите по програмиране за деца по градовете в цяла България. По идея на Светлин Наков и с подкрепата на световноизвестната софтуерната корпорация Телерик, се учредяват кръжоци (школи) по програмиране за деца във възраст 4-6 клас в цяла България – академия по програмиране за деца (Kids Academy).
Академия на Телерик по програмиране за деца – Kids Academy
Проектът “Kids Academy” подкрепя финансово и методически учители и преподаватели да създават и развиват из цяла България школи по програмиране, където да се обучават децата от едно бъдещо поколение софтуерни инженери. Целта е да се създаде поне по една школа за обучение по програмиране и разработка на софтуер в 20 български града за деца във възраст от 9 до 13 години, които да поемат по пътя на програмирането и разработката на софтуер още от 4-ти клас, за да имат шанса да станат добри софтуерни инженери и шампиони по олимпиадите още като ученици.
“Днес съм радостен, че пак ги има кръжоците по програмиране, че вече се организират обучения за изявените ученици от училищата, че има лагер-школи за най-добрите състезатели по програмиране и има достатъчно сайтове, книги и видеоуроци за всеки ученик, който иска да се занимава сериозно с програмиране и разработка на софтуер. Аз нямах шанса да израсна в среда с толкова много възможности и безплатни ресурси по програмиране и трябваше да се самообучавам по метода “проба-грешка”, самичък, само с няколко руски книжки. Днес децата с интерес към програмирането и информационните технологии имат по-добро бъдеще и съм горд, че съм част от неговите създатели”, споделя д-р Светлин Наков сред колеги и съмишленици.
Софтуерната академия на Наков става най-големият учебен център за софтуерни инженери в България!
През октомври 2012 г. Софтуерната академия на Телерик, която се ръководи и развива от Светлин Наков, става най-голямото учебно заведение за софтуерни инженери в България. Приемът само по програма “софтуерна академия” нараства до 1 000 души присъствено, а програмата предоставя с 26 учебни курса и 13 професии и работа за всички завършили успешно безплатното обучение. Към октомври 2012 г. Националната детска академия по програмиране обучава присъствено около 600 деца в 17 български града, а училищната софтуерна академия събира всеки месец над 150 ученици, за да ги учи на програмиране и разработка на софтуер, докато Алго академията събира най-силните 100-тина български състезатели по програмиране на обучения и тренировки всеки месец. Като добавим и учащите в курса по уеб дизайн с HTML5 към октомври 2012 г. софтуерната академия на Наков и Телерик обучава присъствено над 2 000 души и още около 2 000 души онлайн. За сравнение: приемът на ФМИ на СУ за всички специалности за 2012 г. е около 400 души.
Президентът на България лично поздравява Наков
През септември 2012 г. президентът на България Росен Плевнелиев лично поздравява Светлин Наков за заслугите му към развитието на съвременното ИТ образование и информационно общество и приноса му към изграждането на икономика на знанието:
Наков получава поздравления и признание от Президента:
Софтуерен университет (СофтУни)
От години софтуерната академия на Наков дава професия и работа на стотици, дори хиляди млади хора в България. Тя се е доказала като качествено, ефективно, съвременно, силно ориентирано към практиката алтернативно образование за специалисти от софтуерната индустрия, предпочитано от хората, които искат да овладеят професията “софтуерен инженер” и да започнат работа в ИТ индустрията.
През ноември 2013 г. Светлин Наков напуска Телерик и софтуерната академия, за да преследва мечтата си: изграждането на софтуерен университет, който да дава професия, работа и път в живота на десетки хиляди млади хора. Това е мащабен проект, който цели дълбока промяна на образователната система в технологичния сектор и дава нова посока за развитие на образованието като цяло.
Проектът “софтуерен университет” стартира официално през ноември, 2013 г. като добавя диплома за висше образование към професията и работата, която даваме безплатно на младите хора. Създадохме първия български “софтуерен университет“, който предоставя истинско съвременно практическо обучение за софтуерни инженери и ИТ специалисти на световно ниво и дава на завършилите професия и работа в индустрията + диплома за висше образование (бакалавър).
На крачка сме да реализираме този проект, като част по-мащабната ни цел да направим България водеща страна в Европа по отношение на ИТ образование.
Участия като лектор на стотици конференции и семинари
Светлин Наков редовно участва като лектор на конференции, семинари и форуми за програмиране, технологии, образование и предприемачество, където изнася вдъхновяващи презентации, обучения и лекции.
Видео – пътят на Светлин Наков като предприемач (2015)
Гледайте видео, в което Наков разказва историята си на предприемач: от малките образователни инициативи в училищна възраст до Софтуерния университет.
Видео – Стига сте мрънкали! (2012)
На годишната конференция на асоциацията за управление на хора през 2012 г. Наков изнася вдъхновяваща лекция на тема “как да си обучаваме сами специалисти вместо да мрънкаме, че няма“.
Накъде от тук нататък?
“Мечтата ми е един ден да обучаваме безплатно на разработка на софтуер, да даваме професия и работа не на стотици, а на десетки хиляди ученици, студенти и ентусиасти и да направим България силициевата долина на Европа – предпочитано място за живеене и работа. Вярвам, че ще постигнем това някой ден и рецептата е качествено образование за технологичната индустрия + възпитаване на силен предприемачески дух.”
40 Responses to “Светлин Наков – 20 години опит в софтуерното инженерство”
Туй пък сеа како беше е Накич? 😉
Наков пише първата си безплатна книга по програмиране “Интернет програмиране с Java”, учебник за едноименния курс във ФМИ, през периода 2003 г. – 2004 г. Тя се указва доста успешна и се чете ДЕСЕТКИ години след излизането си. 🙂
Eh priatelu… ot kyde trygnahme samo…. SYRDE4NI POZDRAVIi! MNOGO uspehi VYV VUS4KO! Niki i Desy
странно е когато човек говори от трето лице за себе си 🙂
Хаха :
Браво! Честита годишнина 🙂 Сега ще го разпечатам на брат ти това и довечера ще му го дам. Ако има нещо което си пропуснал, той ще каже, и аз ще го допълня после тука :))))
Лелеееее, то това било една малка част … Иначе са 20 страници на А4 ….
Аз, пък в момента уча асемблер.Стана ми доста интересен.
Харесва ми мечтата ти. Наистина е вярно, че човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му!
@Smilen спомени, спомени, спомних си от къде съм тръгнал и къде съм стигнал и се замислих на къде отивам…
@Мирослав мерси за корекцията
@Ники: мдаа, малко сме хората, които тръгнаха от 8-битовите компютри, преминаха към 16-битовите и след това към 32-битовите и накрая към 8-байтовите и сега даже по-напред… като се замисля, всяко хлапе сега има по-добра машина в джоба си от първите ни Правци… ама си беше тръпка
Ето как е изглеждал nakov.com през 2001 г.: http://web.archive.org/web/20010420082948/http://www.nakov.com/ 🙂
@Boby най-забавно е CV-то ми от 2001: http://web.archive.org/web/20010428111923/http://www.nakov.com/avtobiografia.html – ще се спукам да се хиля, има умение “hack/crack – проникване в чужди програми и сървъри” хахахха
Евала Наков, такива хора като теб ме стимулират :))
Verno e, bqhme az, Svetlin Nakov i Mihail v pionerskiq, daje si spomnqm i igrata, koqto bqhme napravili na pravec 8 s edno kvadratche, koeto se mesteshe – golqm fun beshe 😉
И моя скромна милост почнах на 8-бита, дори нямаше кутия – ходихме с братовчед ми на гости у един от първите създатели на ИМКО-2, беше една гола платка и ни казаха да внимаваме да не ни удари токът, докато чертаехме черно-бели линии с PLOT X,Y 🙂 Определено бе по-забавно от сега, мисля, че и на Светлин тогава му е била по-голяма тръпката 😉
А добре, щом мислиш на къде отиваш сичко е точно, аз се притесних да не се подготвяш за бенефис 😉
Аз от по-малък имам досек със тези машини покрай майка ми понеже тогава тя работеше към СПС(Софтуерни Продукти и Системи) и пишеха кодовете им тогава.
Крайно време беше да се възстановят кръжоците! Аз съм също 80-ти набор и съм минал абосолютно по същия път и смятам, че ако не беше Правец и кръжоците по информатика, които имаше във всеки град, сега нямаше да имаме толкова IT специалисти. Наков, благодаря, че успя да постигнеш моята мечта. Сега очаквам младите да имат същия хъс с който ние започнахме. България има голям потенциал да стане силициевата долина на Европа и аз също вярвам, че ще стане!
[…] Пълната ми история е публикувана на моя сайт: http://www.nakov.com/blog/2011/09/24/svetlin-nakov-20-years-software-engineering/. […]
Кога ще излезне пълната ти интимна история – СИЧКИ Я ОЧАКВАМИ!?!?!
@EdnaFenka, виж във “Всичко за един лев”, там е.
Здравей, Наков докато четях всичко ме върна назад във времето когато наистина Правец беше голяма работа 🙂 и аз съм започнал на BASIC после на QBasic имаше кръжоци по информатика спомням си бях си направил един триъгълник да се мести наляво и надясно.
Няма да забравя как постоянно досаждах на приятелката ми с тази тема “програмиране” бях се хванал да правя Wave player тогава още нямаше mp3 и се мъчих да си напиша алгоритъм да ми смята времетраенето на песента и накрая стана 🙂 идеята дойде с една ябълка хаха
после малко писах на ansi C tcp/ip програмиране имаше едно online Phreedom списание
отделно по времетo на Mirc(chat) как интернета ми беше безплатен с client, server на C
(myPhoto.Jpg) и един hiden shorcut които преименуваше с dos команда jpg на exe
имам много истории и аз само дето в Казанлък нямаше къде да се развива човек и около 10 г. работих като ДИДЖЕЙ но през 96 si купих първият Правец 16
сега нещата са различни но спомените и тръпката си остана.
Имаше една кника за Basic “Аз програмирам на 9 години” ето и линк
http://blog.horemag.net/archives/2725
доста се впуснах взема да се спра 😉
поздрави Нуриетин (Ники)
@Нуриетин: тази книжка доста съм я чел… И бях на повече от 9 години когато ми попадна и ме беше яд, че на 9 не съм имал шанса да се захвана с програмиране и съм започнал чак на 11. Изтървах 2 години от развитието си, шанс.
Здравей, Наков… Аз съм на 31 години, а когато се срещнах с книгата “Аз програмирам на 9 години”, бях на 7 години, и беше когато баща ми беше намерил отнякъде Правец 82, и ми каза, че ще пипна компютъра, само когато прочета книжката… с течение на времето, съм я прочел поне 16 пъти (това си спомням като бройка), и докрая не разбрах PEEK и POKE, но за сметка на това, нямаше друго нещо, което да не съм разбрал. В 3-ти клас се записах в курс за компютър в гр. Пирдоп (а между другото, познавам и младежкия дом на ВТ по това време, баща ми е от ВТ, и дядо, тогава ме заведе в пионерския дом, ама там само играеха каратеката, а аз много мразех игри (както и сега де…), и в Пирдоп, ме приеха като начинаещ в 3-ти клас, но аз освен програмиране, друго не признавах… В края на урока, учителя ни позволяваше да играем игри, а аз пак продължавах с програмирането, винаги съм го обожавал! В 4-ти клас, учителят ме сложи в най- горната група (групите общо бяха 3- начална, напреднала, и по- напреднала…), и като ме представяше пред тях, че ще бъда един от тях, макар и от по- малката група, един от курсистите каза “Кой?!? Тоя ли?!?”, и чичо Сашо (учителя ни), каза че тоя, ще го смаже на програмиране… (А на мен само програмирането ми беше интересно, за разлика от останалите, които имаха доста голям афинитет към игрите…) От уроците ни, съм запомнил само, че винаги когато съм казвал, че това не мога да го направя (съответно, има някаква грешка в условието или в програмния език), чичо Сашо идваше при мен, преглеждаше ми програмата… и след малко ми казваше (ВИНАГИ)… “Имаш грешка”, и си отиваше на стола, без да ми каже каква е тя…, винаги САМ трябваше да си я открия… 🙂
Сега съм фърмуерист в Датекс от 7 години, без никога да съм учил официално програмиране (освен при чичо Сашо, и от книгите), имам 25 проекта (някои доста различни от другите, почти всички съм си ги правил САМ, като например GPRS, Smart Card, SD Card, Barcode scanner, LCD Display, Thermo Printer… и много други…, толкова много модули към тях, едва ли има модул към 3-те процесора, с който да НЕ съм работил, и да не съм го подкарал (най- вече САМ). Работил съм с 8051, HITACHI 2350 (и др.), NXP ARM7 (най- вече през последните години)…
Тъй като в крайна сметка, исках да покажа, че книгата “Аз програмирам на 9 години”, е доста стойностна, наистина смятам, че от нея ми произхожда всичкото желание за развитие 😉
И в крайна сметка от всичките ТИ по- горни статии, Наков, аз не виждам нещо сериозно и в помощ на хората да правиш… (освен да ги обучаваш, уж…), нали знаеш, че световния рекорд на интелегентност е триста и кусур, но въпреки това, човекът имащ този коефициент, никога през живота си не е работил професионално и нищо велико не е свършил… (файда, че е бил най- умния…), така говоря и за баща си, моя баща е алкохолик от много години, и да, вярно, че има(ше) феноменална памет и можеше да запомни 40 думи от тетрадката ми речник по английски, от едно прочитане, и да ми ги каже подред всичките 40…(той е завършил ПМГ-то в Търново, и е бил един от най- добрите на олимпиадите, и въпреки това, досега не е направил нищо стойностно, или нещо, което никой друг НЕ Е направил, но въпреки това, продължава да се БИЕ в гърдите, че е ужасно умен… и да тежи на родителите си, защото ТЕ го гледат (моите баба и дядо), а той е на над 50 години, но се държи като дете 🙂
@Пешо, изключително съм удовлетворен, че съм дал професия, работа и старт в кариерата на хиляди млади хора. Това ме мотивира всеки ден, това ме кара да пиша книги, да разработвам курсове, да преподавам, да обучавам преподаватели, да записвам хиляди видео уроци, да организирам академии, школи и университети, които дават хляб в ръцете на хората, учат ги на практика и ги подготвят за реалния живот.
@Пешо, ако за теб чичо ти Сашо в младежкия дом е бил човекът, който те е въвел в програмирането и те е научил или ти е показал посоката и книжките и ти е дал шанса сам да се научиш, то сега аз и хората около мен правим същото само че в много по-големи мащаби. Софтуерната академия обучава няколко хиляди души, към май 2012 г. имаме над 700 видеа (2000 часа видео-уроци по програмиране), обучаваме деца от 2-ри клас до пенсионери на програмиране и писане на софтуер. Не мисля, че е важно да си най-умния или най-известния или дори най-успелия. Аз харесвам това, което давам на обществото и се боря да направя България едно по-хубаво кътче за живот и развитие. Ако бях станал фърмуерист, щях да пиша прекрасни embedded решения за най-големите по света, но нямаше да имам радостта да предавам знанията и уменията на младите след мен. Сега имам шанса да променя света, независимо че не мога да запомня 40 думи подред и не мога да пиша на асемблер за ARM7. Великото в едно начинание се измерва по резултатите, по хилядите благодарни погледи, по хилядите променени животи, по хилядите студенти и ученици постигнали мечтите си. На мен това ми стига – да постигам мечтите на хиляди, да им давам хляб, професия, знания, занаят, начин на мислене, да ги правя успешни и щастливи. Жалко, че баща ти е станал алкохолик, можело е да вложи енергията си в нещо градивно и да помогне на много хора със своя талант и умения.
искрени адмирации, Светлин – за това, че след 20+ години живееш с нещото, което харесваш и че имаш тръпката да го предаваш на други хора около себе си
интересна житейска история, без съмнение:)
едва днес попаднах съвършено случайно в интернет на твоя презентация за БАУЧР, а ето че вече чета Въведение в програмирането; минала съм диагонално през сайта ти, че и през всички коментари под историята ти тук:)))
искрено пожелание да запазиш хъса си и да ощастливиш много последователи, особено дечица – страшно ми се хареса това “деца от 2-ри клас до пенсионери”:)
има ли добри програмисти жени?
Много талантлив, изключително креативен, неимоверно благороден! Хвала и дълбоко уважение!
Някак си мислех да пусна един саркастичен коментар на тема грандомания и нарцисизъм, но коментар 28 ме респектира и докосна отвътре. Почувствах се една идея по-вдъхновен. Поздравления за това което правите!
След като разбрах колко съм тъп ще отида да си тегля куршума .Да ама нямам пари за пистолет ,затова трябва да живея….Лошо е да си роден на село с мангалите и там други бабаити ,който ти искат пари … иначе бой 😛 БОГ С НАС 😛 това не е ирония …
г-н Наков, респект за свършената работа.
И въпреки, че съм 10 години по-малък и не особенно успешен, ще кажа:
Да не обичаш математиката, а да програмираш калкулаторите (така де… компютЪрите) – парадоксално…
няма да стигнем далеч с подобно занаятчийство… най-много да се превърнем в някаква долина на виртуалния силиций…
Науката отдавна е излязла от гаражния стадий…
Колкото повече обичаш и разбираш от дадена работа, толкова по-вероятно да използваш по предназначение инструментите и машините за свършването и или да конструираш подходящи такива.
Писал съм подробно за математиката и програмирането тук: https://nakov.com/blog/2016/11/16/mathematics-statistics-data-science-and-machine-learning-softuni
Браво !!!
Това е голям патриотизъм.
Поздравления !
Браво на Светлин Наков, страхотен човек и професионалист.
Само едно уточнение – в училищата имаше “осмици” още преди 90та година! Лично съм играл “змята” на един такъв.
Смених картинката с друга. Благодаря за забележката.
Браво г-н Наков!Вие сте истински будител за обществото! Да вдъхновяваш,да обучаваш ,да подкрепяш стотици млади хора! Това си е мисия! Казвам го като учител! Поклон!